Клара Тайс и нейното куче/ снимка: Wikimedia Commons
Поради провокативното си изкуство и обществени изяви, тя е била възприемана като представител на бохемското общество в Гринуич вилидж.
Коя е Кралицата на Гринуич вилидж
Някога известна като „кралицата на Гринуич вилидж“, Клара Тайс е почти забравена днес.
Клара израства заедно с по-малката си сестра Сара и по-големия си брат Клифърд в Ню Йорк, където баща й работи за Children’s Aid Society (Обществото в помощ на децата). По-късно, в интервю за „Сейнт Луис Стар“ Тайс си спомня, че винаги е рисувала, а родителите ѝ са я насърчавали, нещо много рядко за време, в което от децата се е очаквало да изберат „по-уважавана и доходоносна професия“.
Клара израства дръзка и свободомислеща. По нейните спомени, както и според статия в New York Times, през 1908 г. тя става първата жена, скандализирала Гринуич вилидж с късата си прическа „боб“.
Младата художничка има късмета да учи при известния художник Робърт Хенри, един от основателите на Ashcan School. През 1910 г. Робърт Хенри, заедно със свои приятели артисти, организира първата изложба на независими художници. При това с невижданата за времето си концепция „без жури, без награди“. Събитието има огромен успех, като е посетено от над 2 хиляди човека, само през първия ден. На него са представени и творби на Клара Тайс (която подкрепя организирането на изложбата и финансово).
Разпознавайки уникалния стил на Тайс, Робърт Хенри не само й помага да усъвършенства техниката, но и я насърчава да не се интересува от неразбирането и отхвърлянето. Тя винаги ще помни съвета му:
„Колкото по-добри и по-лични са твоите творби, толкова по-малко вероятно е да са приемливи. Рисувай за себе си, не за журито.“
Въпреки голямата посещаемост на първата изложба на независими художници, на откриването ѝ са продадени само 3 картини, една от които на Клара Тайс. Събитието е важно за нея, не само защото представя работата си публично за първи път, а и защото получава признанието на колегите си.
След като шума около необичайната изложба стихва, интересът към картините ѝ намалява. Докато не е случва знаковата, станала известна в пресата като „атака на Комсток“ през март 1915 г. Антъни Комсток е основател на прочутото Общество за потискане на порока (Society for the Suppression of Vice). Тогава „Ню Йорк Трибюн“ разказва от първата си страница как Антъни Комсток, се отправя към „Поли“ – популярен бохемски ресторант в Гринуич вилидж, където са били изложени творби на Тайс – за да ги конфискува, дамгосвайки ги като неморални.
От вестника твърдят, че един от посетителите на ресторанта успява да изкупи всичките ѝ платна, преди Комсток да стигне до заведението. Самата Клара разказва по-късно, че нейни приятели, научили за „атаката“ предварително, успяват да свалят картините от стените и да ги укрият своевременно. Каквато и да е истината, по-важен е резултатът – Клара Тайс получва най-добрата си реклама, от първите страници на най-популярните вестници и списания. Самата тя ще нарече по-късно Комсток „най-успешния си рекламен агент“.
След този инцидент творбите на Тайс започва да илюстрира за списания като Vanity Fair, The Quill, Rogue и Cartoons Magazine, както и за вестници като The New York Times. Рекламата на Комсток превръща и първата ѝ самостоятелна изложба през 1915 г. във финансов успех.
Какво рисува Клара Тайс
https://www.instagram.com/p/B4S5pmblI63/
Илюстрациите на Клара Тайс се появяват в най-четените списания и вестници, а от 1924 г. украсяват и книги. Много от тези изображения, отпечатани в прекрасни цветове, към които често е прибавено злато, изобразяват голи жени. За да бъде избегната цензурата, повечето от тях са отпечатани частно от обществото на Pierre Louÿs.
Жените на Клара Тайс са не просто голи. Те престават да бъдат обекти в картините. Превръщат се в основните субекти, способни да изпитват наслада (независимо дали от любовника си мъж или жена), способни да се радват на живота пълноценно. Художничката често ги „обожествява“ като ги рисува насред сцени то гръцката и римската митология. Нещо, което хора като Комсток няма как да ѝ простят.
https://www.instagram.com/p/CBgD-fRJSaa/
https://www.instagram.com/p/CCWC06OobuM/
https://www.instagram.com/p/BzQmRZaIQ5w/
https://www.instagram.com/p/By4mIG6Dkj7/
https://www.instagram.com/p/BayaH0AnNe5/
https://www.instagram.com/p/BIDiugfg8DC/
https://www.instagram.com/p/BY5sthEHHnJ/
https://www.instagram.com/p/BX3n5VDBSKV/
Въпреки че Тайс има още няколко изложби в Ню Йорк през 30-те години на миналия век, не се радва на подкрепа от обществото и заминава да живее в Кънектикът със съпруга си. там се отдава на другата си страст – отглеждането на животни. Завършва и дългогодишния си проект – книгата „ABC Dogs“, която е публикувана за първи път през 1940 г.
Това е очарователна детска книжка за научаване на азбуката. Всяка буква се слива с илюстрацията на куче, чиято порода започва с нея – издание, доста по-приемливо за обществото от голите ѝ картини.
В Кънектикът Клара започва да работи и върху своите мемоари „My Model World“, които за съжаление никога не завършва.
След смъртта на съпруга си през 1947 г., Тайс се завръща в Ню Йорк, а през 1951 г. се премества в Куинс, където оставе до края на живота си. В малкия си апартамент създава произведения на изкуството и се грижи за болни животни. Здравето ѝ се влошава, двете ѝ ръце са засегнати от артрит, а очите от неизлечима глаукома. „Смела и независимост, както винаги“, тя отхвърля молбите на роднините си да се премести при тях и живее сама в апартамента до 2 февруари 1973 г., когато умира на 84-годишна възраст.
Източници: Cultura Colectiva
Още скандални за времето си художнички, променили възприемането на жените в изкуството:
Радикална в живота и картините си: Ванеса Бел – забравената сестра на Вирджиния Улф
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.