Ирина Ботева

Този материал го мисля от много, много време, но активното ежедневие на родител (в комбинация с почасово работещ човек) някак не позволява да останеш за 1-2ч. насаме със себе си и мислите си.

Не е тайна, че денят и работата ми са активно фокусирани в посока на народните танци.

Неслучайно и когато забременях, стоях пред избора – да спра да се движа или да продължа.

Е, продължих.

Последното си хоро изиграх в 36-тата седмица – вече доста понапреднала бременност (началото на 9-ти месец).

И проблемът не беше в самото танцуване, а в това, че вече едва се движех като цяло.

Новите модерни тенденции са фокусирани в посока на това бременната жена да се приема като болна.

Да се ограничава всякакъв тип движение, особено танци, което да я „предпази“, да съдейства за износването на плода… Добре, но как да зарежеш нещо, което едновременно ти дава страхотна енергия и раздвижва цялото ти ежедневие? Този материал е на база на моят опит. Забременях – и то с две бебета.

Ще пропусна малкото лекарски грешки в началото, които леко ми бяха поизправили косата какво ще се случва, и ще се фокусирам само в посока на бременността и танците. За огромен мой късмет случайността (и някои съдействия от приятел) ме доведоха до кабинета на д-р Сигридов. И там се и почувствах на място с малко по-алтернативното мислене.

По време на бременността си слушах непрекъснато – „Ще си изсипеш матката“ (с танци), „Ще направиш проблем.“, „Не те слуша главата“, „Тези бебета ще се травмират от толкова движение.“ и пр. Е, малките вътре в мен не се радваха много на басовете в по-напредналия етап на бременността ми и активно показваха това, но през останалото време аз самата, а и те се чувствахме чудесно при лекото радвижване на музика.

Ирина в напреднала бременност и… на танци, разбира се

Естествено съм била изключително внимателна в това как стъпвам и колко се натоварвам. Но от сегашната си гледна точка по-скоро уважавам тонуса и подвижността, които ми дадоха танците през бременността. Почти съм сигурна, че нямаше да изкарам и толкова безпроблемно и спокойно бременеене, ако не беше движението, което да държи тялото ми в добра кондиция.

Лекарите в болницата се изненадваха на добрия ми кръвен поток, на това че се чувствам добре. Дори и на това как изглеждам при факта, че носех две бебета. Особено предвид факта, че бременност с близнаци дори по дефиниция я приемат за проблемна.

И при всичкото натоварване, танцуване – двете ми съкровища се родиха планово в средата на 9-ти месец. А можеха и още малко да поизчакат. Нищо, че в края вече приличах на малък кит и не само ходенето, но и танцуването ми бяха изключително трудни.

Още едно от положителните неща, които ми дадоха танците, беше, че напълняването ми беше само с полезно тегло. Да, качих над 20 кг., но точно 10 дни след секциото тези килограми ги нямаше. Т.е. бяха основно бебета, околоплодни води и задържани течности от организма.

Споделих моят опит, за да кажа следното:

• Мили бременни жени, не спирайте да се движите! Почивката пред дивана със семките или шоколада не помага за това да се чувствате по-добре и по-спокойни на финала. Бременността не е момента, в който да започнем да се храним за двама. Особено през първите два триместъра, когато бебето все още има много ограничени енергийни потребности. По-важно е да се храните качествено, не количествено.
• Танците са един чудесен начин за раздвижване и тонизиране. Особено ако преди да забременеете сте се движили активно. Спирането на движението не помага – по-скоро вреди. Увеличава теглото, намалява драстично метаболизма. А с бебето сте като скачени съдове – добър тонус на майката води до добър тонус на бебето.
• Увеличаването на теглото от залежаването също не помага, по-скоро вреди. А и все пак тези килограми ние ще си ги сваляме после. Добрият тонус на мускулатурата помага много за възстановяването след раждането.
• Емоциите от хубавата музика, съчетана с малко танци със сигурност повлияват положително на психическото ни състояние. Бременността е етап в живота на една жена, когато всичко вътре в нас и извън нас се променя. Защо да не го направим по-леко?
• Колкото повече се залежавате в по-напредналия етап на бременността, толкова по-тежко ще ви става. Мен буквално всички стави ме боляха. Колкото повече лежах – толкова повече болеше. Само раздвижването помагаше малко да се вкарам в някакво по-адекватно усещане за тялото си.

Естествено не е необходимо да стартираме някакви драстични натоварвания, когато забременеем. Но ако сте посещавали фитнеса преди голямото събитие – продължете и след това. Единствено бъдете по-внимателни – намалете тежестите, следете кое не ви влияе добре и просто не го правете.

Ако сте танцували преди бременността – продължете и след това. Просто не правете ударни натоварвания. Спрете, ако се почувствате зле. И задължително – спрете ако има кървене или болка. Слушайте тялото си – ако то се чувства тонизирано, раздвижено и енергизирано от малко танци – дайте му ги. И вие, и бебето след това ще се чувствате много по-добре.

снимка: Yuchao.L via Visual hunt / CC BY-SA

В тази връзка – тези дни посетихме училище за бебета с близначките. И едно от упражненията беше танцуване с бебето. Е, двечките по стечение на обстоятелствата са танцували много и преди раждането си, и след. И засега са едни щастливи и усмихнати бебета. Надявам се танците и спокойствието ми по време на бременността да са спомогнали за това.

* * *

Колонката на Ирина е поредица на нашия гост-автор – Ирина Ботева.

Блогър, страстен пътешественик, любител фотограф, отдаден танцьор и учител, Ирина е автор на блога Irina’s Blog, където се вихрят най-различни, вдъхновяващи „размисли  и страсти“.

Освен на неговите страници, можете да я срещнете като учител в клуба по народни танци „Хороводец“ или в залата за танци Dance IT.

Освен на неговите страници, можете да я срещнете като учител в клуба по народни танци „Хороводец“ или в залата за танци Dance IT.

Още от Ирина за танците, вдъхновението и… надскачането на собственото си аз, може да прочетете тук:

Танцувай, за да надскочиш себе си