„Дори в света да бяха останали само двама човека, и двамата светии, те пак нямаше да са щастливи. Единият от тях щеше да се почувства задължен да направи другия по-добър. Такава е природата на нещата.“ В това е вярвал майсторът на късия разказ Фанк О’Конър (1903 – 1966). И не е спирал да описва природата … Продължете с четенето на Където небето е „сиво-зелено като гълъбова гръд“, а хората – „сбор от чудатости“: късият разказ на Фанк О’Конър