Авторката на „Убежище в Париж” даде специално интервю за българските си фенове – за дебютната й книга, бъдещите си планове и живота в две държави

English version below

Корин Ганц

Снимка: личен архив на Корин Ганц

„Убежище в Париж” на издателство „Колибри” е една от най-новите книги, с които любителите на добрата литература у нас могат да се запознаят. Книгата е написана с много лекота, чувство за хумор и откровеност – качества, които авторката й, Корин Ганц, притежава.

Тя прекарва първите си 20 години във Франция, а след това се мести в САЩ, движена от любовта. Романът, преведен на множество езици, е нейният дебют, но тя вече готви нови изненади за читателите си.

Какви са те, какво й липсва от родната Франция и кои са тайните на щастливия брак, тя разкрива в едно изключително приятелско интервю за българските си фенове. Само дни, след като ви разказахме за книгата й.

Корин беше така любезна и да ни предостави две прекрасни снимки на неповторимия Париж от личния си архив – специално за читателите й по тези ширини.

Романтичният Монмартър през обектива на Корин Ганц

Романтичният Монмартър през обектива на Корин Ганц

Главната Ви героиня Ани е жена, която напуска родината си, за да последва любимия и да започне семейство от другата страна на океана. Няма как да не забележим, че това прилича на собствената Ви история – местите се от Франция в САЩ заради семейния живот. Другите два женски образа, Лола и Алтея, приличат ли на жени, чиито житейски истории познавате или са по-скоро изградени от въображението Ви?

Познавам жени, които са срещали трудности като хранителни разстройства, смъртта на съпруг, депресия, лоши връзки, трудни деца, но те не са реагирали така, както реагират моите героини пред такива трудности.

Литературните герои имат свой собствен начин за справяне с проблемите, което понякога ме изненадва. Например, познавам жени, които имат лоши бракове, които са можели и е трябвало да си тръгнат, но не са го направили.  Така че, писането на романа е малко като подшушване в ухото им: „Направи го!” В края на краищата, събитията и хората в книгата не са истински, но емоцията е.

Смятате ли, че има тайна съставка за добър брак? Ако да – каква е тя?

Омъжена съм от 28 години и бракът ми изненадващо е пълен с много любов и подкрепа, като се има предвид, че и в двама ни има много упоритост, инат и емоционалност. Може би това не е нещо, което бихте искала да напишете в статията си, но първата „съставка”, според мен, е физическото привличане.

За съжаление, то изчезва с обидата. Понякога единият от партньорите не може да бъде интимен, когато е ядосан, а другият не може да се пребори с яда си, ако не получи интимност. Това е лоша примка.

Друга тайна  – да съумеете да уловите и ликвидирате всеки признак на презрение у другия. Презрението е доста неуловим, но истински убиец на отношенията.

Третата тайна е, че можете да бъдете или прави, или щастливи. Но не и двете. Ако истинската цел и на двамата партньори е щастието (а не това да бъдат прави), тогава е лесно да развеете маслиново клонче след скарване.

Всеки един ден е възможност да градите доверие и добро отношение, които са основата на добрата връзка. Основата се гради на това, че малко мило отношение и внимание могат да се противопоставят на някоя разменена груба дума или несъгласие. Но първо трябва да седнете и да разберете дали и вашият партньор се намира на същата права като вас за тези неща.

Някои хора просто искат да бъдат ядосани или искат да бъдат прави и искат да изкажат недоволството си, защото се недоволни и не са щастливи със самите себе си. Те искат това повече, отколкото да бъдат щастливи. Трябва да погледнете ситуацията и да бъдете честни със себе си. Понякога може да откриете, че вие сте този, който иска да е ядосан, да изкаже недоволство и да си го върне на партньора с отказ на интимност и т.н.

Има ли нещо типично френско, което Ви липсва в САЩ, освен готвенето на майка Ви, както споделяте в книгата? Кое е то?

Най-много ми липсва чувството за хумор и разговорите, с които ние, французите, пренареждаме света. Разбира се, и американците имат чувство за хумор и могат да водят страхотни разговори, но моята чувствителност е френска и американците понякога изтръпват от мои думи, които им звучат скандално или догматично.

Дори децата ми мислят, че чувството ми за хумор е твърде черно. Казвам им, че не е твърде черно, а може би твърде френско.

А има ли нещо, което определено не Ви липсва?

Лошото настроение: твърде много французи бъркат негативността с интелигентността. Осъждането: французите се съдят един друг без пощада. Американците въобще не са така осъдителни и са по-малко клюкари. Но от друга страна, тези неща правят разговорите по-весели. Вижте предишния ми отговор.

Ако имате приятелка, която има същата дилема като героините в книгата Ви – да зареже всичко, да грабне един куфар и да отиде на друго място, за да започне наново, ще я посъветвате ли да го стори?

Българската корица на "Убежище в Париж"

Българската корица на “Убежище в Париж”

Със сигурност НЕ бих я посъветвала да вземе децата без знанието на баща им. Единствено в литературата това завършва по най-добрия начин.

Но вярвам в новото начало и вярвам в това човек да преоткрие себе си.

Понякога се озоваваме в капана на унищожителното и самоунищожителното мислене, което само смяната на пейзажа може оправи.

Хващали ли сте се понякога, че имате една и съща мисъл, когато видите определен предмет или минете по определена улица?

Мозъкът ни асоциира места и предмети с определени спомени и чувства. Понякога, за да създадете нови спомени и чувства, трябва да се отделите от определена среда.

Освен това, хората, които пътуват много, са по-интересни и по-отворени, защото са преживели повече. Така че, ако животът не те е третирал добре, казвам „да” – пътувайте, местете се, променяйте, направете всичко, за да се измъкнете. Винаги може да се върнете.

Ако ситуацията беше обратната (в сюжета на книгата, бел.ред.) – да се съберат три французойки в американски град – кой град според Вас би успял да предложи тази романтична атмосфера?

Лос Анджелис, със сигурност. Лос Анджелис е град,който не се взема на сериозно. Хората тук са свободни да бъдат или да правят каквото пожелаят. Няма някаква норма и можеш да бъдеш този, който искаш.

Хората изглеждат добре, мили са и идват от всяко крайче на света. Никъде другаде няма такова културно разнообразие и хората съжителстват един с друг в хармония. Хората тук се интересуват от културата и начина на живот на другите. Всеки в Ел Ей има акцент и идва от другаде.

Когато мислите за Париж, кои са трите прилагателни, които, според Вас, го описват най-добре?

Великолепен. Мечтателен. Флиртаджийски.

Коя беше любимата ви част (или място) в Париж, когато бяхте малка?

Когато бях на около 15, започнах да изследвам Париж с метрото към неизвестна посока, озовавах се в непознати квартали и се разхождах. Когато се връщам в Париж, все още правя това и съм възхитена от откритията.

Безкрайни са. Всеки квартал е като малко село, в което всички се познават. Любимото ми място в Париж винаги ще бъде едно непознато кафене, в непознат квартал, в които аз с тефтер наблюдавам другите хора и слушам разговорите им.

Айфеловата кула през обектива на Корин Ганц

Айфеловата кула през обектива на Корин Ганц

Имате ли идея за следваща книга? „Убежище в Ел Ей”, например?

В момента довършвам трилогия, която обхваща век в живота на парижанина. След това смятам отново да се върна при Ани и къщата й и, може би, да видя как са се развили нещата между нея и Лука и какви нови наематели би имала сега.

И, разбира се, последно, но не и по-малко по важност, тук е мястото да споделите каквото желаете с българските си фенове…

Откакто разбрах, че книгата ми е преведена и публикувана в България, искам да науча всичко за вашата държава. Искам да науча повече за географията й, да науча повече за душата и жените й.

Знаете ли какво много би ми харесало – да получа писма от читатели, които да ми споделят какво е да живееш в България, какъв е животът им, какви са мечтите им. Може би следващият съквартирант на Ани би бил от България?

Ако идеята да се свържете с Корин Ганц ви изглежда примамлива, можете да го направите по един от начините, описани в страницата й.

Macarons

English version of the interview

Your main character Annie is a woman who has left her home country to follow her loved one and start a family across an ocean. I couldn’t help but notice that this resembles your own story – moving from France to the USA for the family life. Do the other two women characters, Lola and Althea, resemble women you know or their life stories are more a creation of your imagination?

I have known women who faced difficult life circumstances such as an eating disorder, the death of a spouse, depression, a bad relationship, difficult children, but they did not react the way my characters do when faced with those situations.

Fictional characters have their own way of handling things that surprise me sometimes. For example I have known women in bad marriage who could have and should have ran away but did not. So writing the novel was a little bit like me whispering in their ear: Go for it!   In the end, the events and the people in the book are not real, but the emotion always is.

Do you think that there is a secret ingredient to a good marriage? If yes – what do you think that is?

Корин Ганц

Corine Gantz

I have been married for 28 years and my marriage is surprisingly loving and supportive considering that we are both opinionated, stubborn, emotional people.

This might not be something you want to put in your blog, but the number one ingredient, I think, is physical attraction. That goes away with resentment unfortunately.

Often one of the partners can’t be intimate when he or she is mad, and the other cannot stop being mad until he or she gets intimate. That’s a bad loop.

The other secrets are this: detect and eradicate any expression of contempt for the other. Contempt is subtle but a real killer.

And the third secret is that you can be right, or you can be happy. Not both. If the real goal for both partners is to be happy (not to be right), then it’s easy to extend an olive branch after a fight.  Every day is an opportunity to create trust and good will, which are the foundation of a good relationship.

The foundation that is built on many little kindnesses and attentions can withstand the occasional unkind word or disagreement. But first you might have to sit down and figure out if your partner is on the same page about of all those things.

Some people just want to be mad, and they want to be right, and they want to express contempt because they feel contempt and because they are unhappy with themselves. They want this more than they want to be happy. You have to look at the situation and be honest with yourself. Sometimes you might find that you are the one who stays mad, expresses contempt, retaliates by withholding intimacy etc.

Is there something typically French that you miss in the USA, except for your mother’s cooking, as you share in the book? What would that be?

What I miss the most is the sense of the humor and the conversations where we French people mentally redo the world. Of course Americans have a sense of humor and are capable of great conversations, but my sensibility is French and Americans sometimes wince when I say something they consider outrageous or too opinionated. Even my children think that my sense of humor is too dark. I tell them it’s not too dark, it’s maybe too French.

Is there something that you definitely do not miss?

The bad mood: Too many French people mistake negativity for intelligence. The judgment: The French judge each other mercilessly. Americans are far less judgmental, far less gossipy. But on the other hand, that makes for really fun conversations, see above.

If you have a friend that has the same dilemma as the women in your book – to leave everything behind, grab a suitcase and go somewhere else to start a new beginning – would you advise her to do so?

Well, I would definitely NOT advise them to take their kids without the father’s knowledge.  Only in Fiction does that ever work out for the best. But I believe in starting over, and I believe in reinventing oneself.

Sometimes we get stuck into destructive or self-destructive thinking loops that only a change of scenery can fix. Did you ever find yourself thinking the same thought every time to see a certain object, or pass a certain street? Places and things get associated in our mind with certain memories and feelings.

Sometimes, to create new memories and feelings, you need to be displaced from your environment. Also people who travel are more interesting, more open-minded because they’ve experienced more. So if life has treated you unkindly I say yes: travel, move, change, do anything you can to get out. You can always return.

If the situation was reversed – three French women were to gather in a city in the USA – which city would “handle” that romantic atmosphere?

Los Angeles, absolutely.  Los Angeles is a city that does not take itself seriously. People are very free here to be and act as they please. There is no clear norm and you can be whoever you want to be.

People look good, they are nice, and they come from everywhere in the world. The cultural diversity is like nowhere else and people cohabit harmoniously.  People here are interested in other people’s cultures and way of life. Everyone in LA seems to have an accent and be from elsewhere.

When you think of Paris, which are the three adjectives that, according to you, describe it in the best way?

Gorgeous. Dreamy. Flirty.

Which was your favourite part of the city, or any place in particular, when you were little?

When I was about 15 I began to explore Paris by taking the subway anywhere, landing in unknown neighborhoods and walking around. When I go to Paris I still do that and I am amazed at the discovery. It is endless. Each neighborhood is like a small village where people know each other. My favorite place in Paris will always be an unknown café in an unknown neighborhood, and me with a notepad, observing people and listening to conversations.

Do you have an idea for a second book? Hidden in LA, for example?

I’m putting the finishing touches on a trilogy that spans a century in the life of a Parisian.  After that I’d like to revisit Annie and her house and perhaps see how things turned out for her and Lucas, and what other tenants she might have now.

Of course, last but not least, here is the spot to share anything you like with your Bulgarian fans…

Ever since I learned that the book was translated and published in Bulgaria, I wanted to learn everything about your country! But I would like to understand more than geography, I would like to get a sense of the soul of the country, and of its women.

You know what I would love: letters from readers who can tell me what it is like for them to live in Bulgaria, what their life is like, what their dreams are. Maybe Annie’s next tenant will be Bulgarian?

Hidden-in-Paris

Повечето ни читатели намират статията за вдъхновяваща. А ти?
  • удивителна (10%)
  • вдъхновяваща (30%)
  • любопитна (20%)
  • забавна (10%)
  • гореща (10%)
  • щура (10%)
  • необикновена (10%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

И още ...

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.