Първата българска премиера за 2017 г. е филмът Воевода (по кината от 13 януари).

Слабоизвестната легенда за една българска жена воевода е пренесена на голям екран от режисьорката Зорница-София Попганчева („Мила от Марс”, „Прогноза”) и нейната чета, както тя нарича екипа, с който работи.

Българo-хърватската копродукция е вдъхновена от разказа „Румена войвода“ на Николай Хайтов.

Сред актьорите няма да видим известни лица (с изключение на Валери Йорданов), а самата Зорница София, освен сценарист и режисьор, се заема с „тежкия“ образ на Румена (след като активната спортна кариера на Ивет Лалова не й позволяват да поеме ролята).  Малката Румена пък се играе от дъщеря й Ники Амрита.

Екипът преминава през не лек тренировъчен лагер, всички носят тежки носии и оръжия (и придобиват завидни умения как да ги използват), снимачните терени са труднодостъпни, Зорница София дори е оперирана в началото на снимките, на самата снимачна площадка, а единственият грим, който носи във филма служи за прикриване на синините, получени по време на снимки…

За всяка подробност във филма е използван опитен консултант (или „саратник“, както ги нарича режисьорката) – от специалисти по костюмите и оръжията – до писателя Петър Делчев (автор на „Трънски разкази“) за българските диалекти.

Воевода – трейлърът

Воевода разказва бурната история на Румена – майка, която е принудена да изостави дете и дом и предвожда чета, раздаваща свое правосъдие в завладяната от Османската империя България.

Воевода – исторически сведения, разкази и легенди

Портрет на Румена войвода/ източник: wikipedia

Румена е действителна историческа личност. Пръв за нея събира исторически сведения (още през 1886 г.) известният историк и фолклорист Ефрен Каранов.

Румена/Румяна войвода (с пълно име: Румяна Георгиева Павлова) е родена в село Гюешево през 1829 г.

Според нейния баща Георги дъщеря му Румена се родила в най-неподходящото време, когато дните били неспокойни и мътни.

През 1856 г. тя „хваща гората“ като хайдутин и организира чета.

Стоян Ковача е първият, който се присъединява към четата и става неин байрактар. По-късно двамата са убити след предателство от техен четник. Според други сведения обаче оцеляват, но четата се разпада и Стоян и Румена се спасяват в Румъния.

За нея е народната песен, в която се пее:

Румена мома войвода, турнала пръстен във бука.
– Който си пръстен удари, той ще войвода да бъде.

Румена пръстен удари.
– Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим войвода!

Филмът на Зорница София обаче е по разказа на Николай Хайтов от сборника „Хайдути“. Според същия Румена се прочува с буйния си нрав и бойни уменията още от дете, което провокира местния турски управник да я отвлече, а баща й да я задоми насила, след като съселяни я спасяват, още на 14-годишна възраст.

Мъжът й обаче често отсъства и Румена, принудена да се защитава сама, убива един насилник-турчин и решава да хване гората.

Според легендите Румена оставя две деца, за да брани чуждите от набезите на осоговски разбойници и турски управници. Второто се ражда в хайдушките й години, а воеводата е принудена да го остави на бездетно семейство, за да продължи делото си.

Във „Воевода“ Румена е събирателен образ на дълга линия жени-воеводи – Сирма Войвода, Каймак Стойна, Рада Войвода и поне още 20 имена, познати от легендите и народните песни. Повечето от тях са били главатари на своите чети, твърди филмът.

Зорница София като Воевода на чета от „луди“ – или епиченият път на един филм и вярващият в него екип

Воевода – актьорите

Повече подробности: на фейсбук страницата на Воевода