„Времеубежище“ на Георги Господинов звучи някак актуално днес, почти реалистично, нищо че е антиутопия. Макар и силно хиперболизирана, писателят рисува картина на обществото ни в момента – разделение, блян по миналото, страх от бъдещето, прекомерно заиграване с патриотизма, историята и емоциите на хората. И въпреки това, романът има своя замисъл, извън политическите игри на настоящето … Продължете с четенето на “Времеубежище” – за (носталгията по) миналото „втора употреба“