Слънчев ден, пейка под чинарите, любящ баща, дете, ягодов сладолед… Привидно идиличната картина не предполага литературен шедьовър. Не и такъв, който по смущаващ и завидно оригинален начин саботира конвенциите на жанра, с който на пръв поглед и прочит се е съгласил. „Моята история, историята на това как станах монахиня, започва съвсем рано в живота ми … Продължете с четенето на Дете, ягодов сладолед, „Как станах монахиня“… Изпод перото на Сесар Айра „сладките“ привидности се превръщат в смущаващо красив ребус