Поезията на Пиер дьо Ронсар

Художественото оформление е дело на Кирил Златков.

Радваме се на първо представително двуезично издание с произведения на величавия ренесансов поет Пиер дьо Ронсар, претворени на български от поета Кирил Кадийски.

Сборникът „Поезия“ обхваща избрани оди, елегии и сонети от сборниците „Оди“ и „Любовни стихове“, вдъхновени от възлюбените на Ронсар – Касандра, Мари и Елен, на които той посвещава безсмъртни стихове.

Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател. Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител на настоящия сборник, й е отдал своите предпочитания.

Поднесен редом с оригинала, българският вариант на сборника е поредно доказателство, че с истинската поезия ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството.

Съществува хипотеза, че Пиер дьо Ронсар е потомък на Орфей, което ни кара да се надяваме, че поетическата му дарба е била захранена от досега със средновековната българска душевност.

Сонети

Из сборника “Поезия” с
произведения 
на Пиер дьо Ронсар

* * *
Щом искате да знаете от мен
как мачка ме Амур и побеждава,
как с лед и огън мойта гръд ранява,
как моят срам го прави по-почтен,
как всуе младостта към вечен плен
след сетната беда се устремява –
четете ме: ще видите тогава
от боговете как съм ощетен.
Аз казвам ви: Амур е просто луд –
и драговолен плен, и сладък труд…
Но с вятър ли надеждите ще храня?
Аз казвам ви: човекът е глупец,
щом за водач си е наел слепец
и пред дете смирен глава прекланя!

* * *
Qui voudra voir comme Amour me surmonte,
Comme il m’assaut, comme il se fait vainqueur,
Comme il renflamme et r’englace mon coeur,
Comme il reçoit un honneur de ma honte,
Qui voudra voir une jeunesse prompte
À suivre en vain l’objet de son malheur,
Me vienne voir : il verra ma douleur,
Et la rigueur de l’Archer qui me dompte.
Il connaîtra combien la raison peut
Contre son arc, quand une fois il veut
Que notre coeur son esclave demeure:
Et connaîtra que l’homme se déçoit,
Quand plein d’erreur un aveugle il reçoit
Pour sa conduite, un enfant pour son maître.

* * *
Едва откъснат от кърмящата го гръд,
и ето го Амур – взе пакости да прави!
Ще го продам. Не ща да знам закони, нрави.
И половин цена дори да ми платят.
За малкия хлапак какво да ти дадат!
Защо да чакам, а? Търговците са прави.
Я виж, разплака се, май хич не му се нрави.
Момченце, стига, спри. Премина ми ядът.
Не те продавам, не, ще ставаш паж – млъкни;
веднага пращам те при моята Елена,
изящна като теб и пълна с хитрини;
очи, коси – едно, душата ми – пленена!
С какво, освен с деца, човек да ви сравни.
А утре сам ще ми платиш за всяка сцена.

* * *
Qu’il me soit arraché des tétins de sa mère,
Ce jeune enfant Amour, et qu’il me soit vendu!
Il ne fait que de naître, et m’a déjà perdu.
Vienne quelque marchand, je le mets à l’enchère.
D’un si mauvais garçon la vente n’est pas chère.
J’en ferai bon marché. Ah, j’ai trop attendu.
Mais voyez comme il pleure, il m’a bien entendu.
Apaise-toi, mignon, j’ai passé ma colère,
Je ne te vendrai point : au contraire je veux
Pour page t’envoyer à ma maîtresse Hélène,
Qui toute te ressemble et d’yeux et de cheveux,
Aussi fine que toi, de malice aussi pleine.
Comme enfants vous croîtrez, et vous jouerez tous deux.
Quand tu seras plus grand, tu me payeras ma peine.

* * *
В прегръдките ти и смъртта е сладка!
Какво са чест и слава, и възход,
щом твоята душа – за мен загадка –
открехва ми най-тайния си вход.
Героят нека търси люта схватка!
На Марс да бъде предан цял живот
и жаден за победи, с меч да святка,
да лее кръв испанска, плувнал в пот!
На мене, плахия, ми дайте – цял
живот с Касандра в ласки изживял –
да си умра под китен олеандър;
не съм аз луд, приятните неща
засенчват, честно казано, мощта
и славата дори на Александър.

* * *
Si je trépasse entre tes bras, Madame,
Je suis content : aussi ne veux-je avoir
Plus grand honneur au monde, que me voir,
En te baisant, dans ton sein rendre l’âme.
Celui dont Mars la poitrine renflamme,
Aille à la guerre, et d’ans et de pouvoir,
Tout furieux s’ébatte à recevoir
En sa poitrine une espagnole lame.
Moi plus couard, je ne requiers sinon,
Après cent ans sans gloire et sans renom,
Mourir oisif en ton giron, Cassandre.
Car je me trompe, ou c’est plus de bonheur
D’ainsi mourir, que d’avoir tout l’honneur,
Et vivre peu, d’un monarque Alexandre.

* * *
Ще остарееш ти и както си навива
чекръкът нишката, на гаснещата свещ
ще си прошепнеш стих от мен и ще речеш:
„Възпява ме Ронсар, когато бях красива!“.
И ще се сепне в миг слугинята сънлива,
дочула името ми да мълвиш с копнеж,
и с кротък благослов или с възторг горещ
пред тебе чувствата си дълго ще излива.
Но аз ще спя в пръстта, безплътна сянка – мир
сред сенки миртови видяла най-подир;
а твоя милост пред огнището ще дреме,
ще жали за живот надменно похабен…
Живей, недей мисли за утрешния ден
и късай розите на младостта навреме.

* * *
Quand vous serez bien vieille, au soir, à la chandelle,
Assise auprès du feu, dévidant et filant,
Direz, chantant mes vers, en vous émerveillant:
Ronsard me célébrait du temps que j’étais belle.
Lors, vous n’aurez servante oyant telle nouvelle,
Déjà sous le labeur à demi sommeillant,
Qui au bruit de mon nom ne s’aille réveillant,
Bénissant votre nom de louange immortelle.
Je serai sous la terre et fantôme sans os:
Par les ombres myrteux je prendrai mon repos:
Vous serez au foyer une vieille accroupie,
Regrettant mon amour et votre fier dédain.
Vivez, si m’en croyez, n’attendez à demain:
Cueillez dés aujourd’hui les roses de la vie.

Кой е Пиер дьо Ронсар

Геният на Пиер дьо Ронсар (1524-1585) го нарежда до Петрарка и Шекспир. Член на групата от седем поети „Плеяда“, които, чрез подражание на античните образци, целят обнова на националната литература, Ронсар във висша степен допринася за кодифицирането на френския език и еманципирането му спрямо латинския, както и за обогатяването на френската поетическа традиция.

Наречен от съвременниците си „принц на поетите“, с лириката си той предизвиква сетивата, разпалва въображението, позволява ни да се вгледаме по-ясно в собствената си душевност и ни насърчава да преосмислим отношението си към природата, хората, поезията.

На 22 януари ще отдадем дължимото на най-великия френски ренесансов поет. Премиерата на сборника с творби на Ронсар ще се състои от 19:00 ч. в актуалното артпространство Casa Libri на ул. “Цар Асен” 64 в София. 

До Поезията  на Пиер дьо Ронсар горещо препоръчваме да наредите:

Из “Сто любовни сонета” и други стихотворения на Пабло Неруда, събрани в ново двуезично издание

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук