„Облечи си жилетката“ е сборник от разкази, които скицират с писателско майсторство и тънък хумор съвременния живот в Гърция.
Героите, които срещаме тук, са въплъщение на балканската душевност в цялата й разнообразна палитра и всеки от нас с лекота би могъл да се разпознае в тях.
Диригентът, на когото му предстои концерт в Литва, но същевременно е неизменно преследван от притеснението на майка си, че е зиморничав и задължително трябва да си облече жилетка, за да не се разболее.
Бабата, която всеки ден е пребивана и обиждана от семейството си и решава сама да търси справедливост за мъките си, макар и никой да не й вярва.
Мария, която от десет години планира погребението на все още живия си мъж.
Пати (от Петрула) и Такис, които намират един в друг временна разтуха от света на задълженията, неуморната работа, недостига на пари и трудно постижимите мечти.
Тъжната Евгения, която не е приета от нито един манастир и не може да реализира призванието си да бъде монахиня.
Убиецът Кицос, който се изповядва пред свещеника не защото изпитва вина за убийството на съпругата си, а защото му липсва селската идилия.
Различни герои, различни съдби, различни сюжети – ту тъжни, ту забавни, ту чудати – всички те се напасват помежду си като парчета от един и същ сложен пъзел, за да образуват в крайна сметка една многопластова картина на гръцката действителност.
ОБЛЕЧИ СИ ЖИЛЕТКАТА
Макис Цитас
-Мамо, чуваш ли ме, какво правиш?
-Добре съм, бе, моето момче, заминал си за чужбина и не си ми казал?.
-Ти откъде разбра?
-Говорих със секретарката ти и тя ми каза „господин Статис е в Полша“.
– В Литва съм.
-Къде е това?
-До Полша.
Ще ме попита дали имам изяви.
–Изяви ли имаш?
-Концерти.
-Много ли са?
-Два.
-Предстоят ли?
-Единият мина.
-И как мина?
-Много добре, залата беше пълна.
-Хареса ли им?
-В продължение на пет минути ръкопляскаха на крака.
Ще ми пожелае „още по-големи успехи“.
-Браво, момчето ми – браво! Още по-големи успехи ти пожелавам.
-Благодаря, мамо.
Ще ме попита дали се храня.
-Храниш ли се?
-Да, храната тук е хубава.
Ще ме попита дали се обличам топло.
-Обличаш ли се топло?
-Не е студено.
-Недей казва, че не студено, ти лесно се разболяваш.
-Хората тук са по къс ръкав.
-Остави ги ти хората! Те може да са луди.
-Всичките ли?
-Може да са дебелокожи, бе, момчето ми!
Ще ми каже, че от край време съм бил чувствителен към студа.
-Ти от малък си чувствителен към студа.
-Затова ли винаги ме преследваше с една жилетка?
-Да, защото когато те оставях без жилетка, се връщаше в къщи простинал.
-Междувременно обаче, знаеш ли, пораснал съм.
-Е и? Чувствителността си ти остава.
-Както и да е.
Ще ми каже да внимавам.
-И да внимаваш.
-Добре.
-И да внимаваш за портфейла си.
-Какво имаш предвид?
Ще ми каже да внимавам за джебчии.
-Да не ти го откраднат, моето момче – в Полша крадат.
-Аз съм в Литва.
-Няма значение къде си! Крадци има навсякъде.
Ще ме попита отново за „изявата“.
-Кога е следващата ти изява?
-Концерт.
-Добре, концерт.
-Довечера.
-Къде?
-На централния площад.
-Значи е навън – отвсякъде на открито!
Ще ми каже отново за жилетката.
Не ми казвай, че нямаш да си сложиш жилетката!
-Ама ти сериозно ли говориш? По жилетка ли ще изляза да дирижирам оркестъра?
-Защо, да не би да е грозна жилетката? Сума пари платих за нея.
-Не съм го забравил, имаш грижата непрекъснато да ми го напомняш.
Ще ми каже, че иронизирам.
-Започна да иронизираш. Браво, моето момче, браво…
-Не ми казвай, че сега ще се разплачеш!
Ще ме накара да й обещая, че ще я облека.
-Обещай ми, че ще я облечеш.
-Имай милост най-после, мамо!
-Умолявам те!
…
Накрая той облече жилетката в цвят фуксия. И не го интересуваше, че музиканти и публика го гледаха озадачено. Не искаше да й скършва хатъра, тъй както беше от шест години мъртва и погребана в гробището на Зографу с жилетката си цвят фуксия, онази скъпата.
Превод от гръцки: Здравка Михайлова
С Макис Цитас можете да се запознаете тук:
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.