Феранте за женското приятелство и отговорностите

„Тази, която си отива, тази, която остава“ (Изд. „Колибри“) е третата и предпоследна книга от неаполитанската тетралогия на мистериозната Елена Феранте.

Четирите романа проследяват живота на две приятелки от детинство – Елена и гениалната Лила, чиито отношения преминават всички бури, които човешкият живот може да предостави.

Макар и да не се знае кой се крие зад името Феранте, сигурно е, че това е бранд за емоционална италианска литература.

Авторката демонстрира отличен усет и познания за женската душевност и много от читателките успяват да намерят поне частичка от себе си в някоя от двете героини. Разбира се, разказът е толкова динамичен и неповторим, че едва ли може да има пълно съвпадение.

За мен лично най-многото допирни точки бяха в първите две книги, докато третата малко отдалечи Лила и Елена от моя свят – просто защото те пораснаха твърде бързо.

Сюжетът

Елена е тази, която си отива. Тя напуска емблематичния неаполски квартал, населен с персонажи, достойни за най-хубавите филми на неореализма. Доказва амбицията, за която знаем още от самото начало, като написва книга, става известна и продължава живота си в интелектуалните среди на следвоенна Италия.

Лила е тази, която остава. Интелигентната, талантлива Лила става работничка, отказва се от „новото си фамилно име“, отглежда детето си, заченато от Нино, участва в местните социални сблъсъци. Двете някогашни приятелки сякаш са си разменили ролите. Но и двете са неудовлетворени от живота. Докато не настъпва поредният обрат и надеждата за нещо по-добро се завръща – за Лила с една нова професия, за Елена – с една възродена любов.

Въпреки че двете приятелки значително се отдалечават една от друга, основата на отношенията им се запазва както през първите две книги. Елена също така продължава да обича Нино и с нескрита болка да си припомня отношенията му с Лила. Тя продължава и да се възхищава на Лила по същия вглъбен начин, макар и малко по често да се съмнява в правилната преценка на приятелката си. Лила пък продължава да бъде все така първосигнална, безстрашна и борбена.

Зарадвах се на определени положителни развития в живота й – нова кариера и нов етап в отношенията й с Енцо, които малко компенсират ударите, които трябваше да понесе във втората книга. И Елена, и Лила се сблъскват с предизвикателството да станат майки, като начинанието някак се оказва непосилно и за двете.

А политическата и обществена ситуация в Неапол си остава все така сложна. Братята Солара засилват престъпническия контрол над съгражданите си и стават още по-силни. Въпреки това, не липсват и непримирими хора, които да им се опълчат.

Впечатленията

Една от основните причини да се влюбя от първите редове в тази поредица е нейната художествена сложност.

Феранте ни представя изключително голям набор от герои, всеки с внимателно изпипана история и лични качества. Животите им се преплитат по невъзможен за проследяване начин, който прави разказа плътен, интересен и интригуващ. Едновременно с това, писателката прави и достатъчно дълги отклонения, за да ни обясни в детайли особеностите на италианското общество от онези години – класите, интересите и борбите му. Защото, за да разберем житейската съдба на героите, трябва да разберем житейската съдба на Неапол. Той е първият основен персонаж в тетралогията – един беден, но древен дом на темпераментни личности.

На второ място ме привлече човечността. Историята на Феранте звучи земна, реална, случила се. Тя залага не толкова на мистериозни събития, а ни разгръща персонажи, задвижва се от чувства и се захранва със страсти.

Също така, имам усещането, че има някаква тайна в приятелството между Лила и Елена, нещо съдбовно за техните отношения, което ще разберем най-накрая. Нещо, което ще ни обясни защо връзката между тези две толкова различни момичета е толкова силна. И тази вълнуваща развръзка следва в четвъртия, последен роман от поредицата, който носи заглавието „Историята на изгубеното дете“. Той вече притежава куп награди – удостоен е със Златен медал на Независимите издатели и номиниран за „Ман Букър Интернешънъл“. Очаквам с нетърпение!

Избрани цитати

В приказките правим, каквото искаме, а в реалността правим, каквото можем.

  • Може ли да ти обърна внимание върху нещо? Винаги използваш думите истински и наистина и когато говориш, и когато пишеш. Или пък казваш: внезапно. Но кога хората говорят истински и кога нещата стават внезапно? Знаеш по-добре от мен, че нещата са навързани и че едно води до друго, после до трето и т.н. Аз вече нищо не правя истински, Лену. И се научих да внимавам, само глупаците вярват, че нещата стават внезапно.
  • Новата жива плът повтаряше старата в играта си. Бяхме верига от сенки, които от незапомнени времена играят все същия театър, с все същия заряд от любов, омраза, желания и насилие.
  • Малцината мъже, с които се виждах – всички те високо образовани, – с удоволствие се преобразяваха в хора от простия народ, оставяха се да бъдат забавлявани от жени, които се правеха на простачки, даваха вид, че им е приятно да се държат с дамите като с курви. В началото го правеха формално, въздържаха се. Но нямаха търпение да подхванат ухажването, при което неизреченото преминаваше в изречено, във все по-ясно изречено, в разкрепостена игра, в която женският свян се считаше за белег на лицемерна наивност. Откровеност и непосредственост: това бяха качествата на еманципираната жена и аз полагах усилия да се нагодя към тях.

Откъс от ” Тази, която си отива, тази, която остава” на Елена Феранте

Малко за авторката

Смята се, че Елена Феранте е родена в Неапол през 1943 г. Тя общува с читателите си само чрез издателите си, които се боят, че ако разкрият самоличността й, тя ще престане да пише.

Феранте е автор на 9 романа. Свръхуспехът обаче настъпва, когато поставя началото на неаполитанските си романи със световния бестселър „Гениалната приятелка”, номиниран за международната дъблинска литературна награда, от който за по-малко от две години са продадени 5,5 милиона екземпляра.

През 2016 г., когато излиза „Новото фамилно име“, втората книга от неаполитанската тетралогия, сп. „Тайм“ включва авторката в списъка на стоте най-влиятелни личности. А „Историята на изгубеното дете“, четвъртият роман от поредицата, е удостоен със Златен медал на Независимите издатели и е номиниран за Ман Букър Интернешънъл.

Две от книгите на Феранте са филмирани. Подготвя се телевизионен филм от 32 серии по тетралогията с главен сценарист писателят Франческо Пиколо.

Още от/ за Елена Феранте:

“Гениалната приятелка” и “Новото фамилно име” – италиански разказ за приятелството

* * *

geriКолонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук