„Намерението ми не е да се обективизирам жената.

Това, което искам е да възвеличая тялото й, нейната сексуалност. Не да я експлоатирам, а да покажа красотата и потенциала на всяко женско тяло.“

Това са част от малкото думи, с които гръцкия художник Харис Литос (Haris Lithos) обяснява изкуството си. Картините му набират все по-голяма популярност извън пределите на Гърция, печелят почитатели и приковават вниманието на критици, които говорят за добре съчетаване на „елементи като композиция, абстракция и трансгресивно намерение“.

Извън тези термини обаче, на нас ни е интересно какво влага в огромните си платна, на които са отпечатани следи от плюшени мечета, части от дрехи и други предмети и – предимно – женски дупета.

В едно от малкото си интервюта Харис Литос заявява, че чрез своята работа разказва истории. И като разказвач на истории се опитва да намери уникална черта във всека жена, с която работи, нещо което да се отнася само до нейната житейска история и характер.

Подходът му е много личен и интимен, за разлика от други художници, които също използват женското тяло като платно (или четка), но по време на публични пърформанси.

Един от многото творци, които аплодират работата му, е гръцката поетеса, номинирана за Нобел, Кики Димула. В есе, носещо привкуса на поезия или философски анализ, поетесата, страдаща от обструктивно белодробно заболяване, пише, че картините  на Харис Литос я карат:

„да диша дълбоко, в постоянен и приятен ритъм.“

Женското тяло като четка, рисуваща силна индивидуалност – в картините на Харис Литос

(Dead Men’s Clothes {detail} – 2015(Dead Men’s Clothes {detail} – 2015Patria Symetria series, Untitled – 2014Patria Symetria series, Untitled – 2014Alessandra lUntitled, 2009Teddy Bear series, ||| – 2002Untitled, 2009 Alessandra lAlessandra lll

Източник и снимки: Haris Lithos