Преувеличени фигури в банални сцени от ежедневието.
Това виждаме на пръв поглед в платната на Cristina Banban. Картините ѝ обаче не търсят гротеската, не изобразяват грозното. Тялото е само изходна точка на един безкраен наратив на тема стаени чувства, страхове, мисли, породени от безобидни случки, но коментиращи цели общества.
В стил, който напомня за ранните модернистични движения, испанската художничка изкривява формите на тялото, но докосва нежно душата. Примирявайки абстрактното с фигуративното, Кристина наслоява “апетитни” за окото цветове, пластове боя, текстури… истории и усещания.
За себе си художничката казва простичко: “Винаги съм рисувала. Играчките не ме интересуваха. Разнасях бележник и моливи… Първата ми среща с живописността бе на 5-годишна възраст, когато ме записаха в художествена школа. Това бе малко училище, но със силна общност в родния ми град близо до Барселона. Прекарах дълги години с възрастни хора, аматьори и професионалисти, които споделяха любовта си към живописта.
Те можеха с часове да говорят за това колко красиво е кадмиевото червено или колко добре е изобразена маса, отрупана с лимони”.
Картините, които следват са част от последната серия на Кристина Банбан “24-часов Booth”, вдъхновена от 2-месечния ѝ престой в САЩ и представена в самостоятелна изложба в галерия 1969 в Ню Йорк, до 24 февруари.
Грубо изкривяващи формите на тялото, нежно докосващи душата…
Снимки и допълнителна информация: Cristina Banban в Instagram
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.