Крехкостта на социалните ни граници, любовта, идентичността и други подобни "наркотици" - във фотографията на Can Dagarslani

Човешките взаимоотношения, крехкостта на социалните ни граници, любовта, идентичността и други подобни „наркотици“ са сред предпочитаните теми на турски артист, улавящ в кадър това, което лесно може да се определи като „новото нормално“.

Can Dagarslani завършва Университета по изящни изкуства „Мимар Синан“ в Истанбул през 2006 г. Като архитект. Но завинаги остава влюбен във фотографията.

Афинитета му към архитектурата и урбанизма обаче е очевиден в композициите и в (често ироничната и дори саркастична) игра с човешките форми. Фотографът уверява, че, в края на деня, най-удовлетворяващото чувство е да успее да документира и изложи на показ границите на „нормалното“ на своето поколение. Обяснява работата си с думите:

„Преди всичко се питам как мога да придам плът на идеите си.

Запазвам естествената светлина и цветовете на обектите, като най-вече си играя с композицията и позите на моделите.

Заснетите хора остават анонимни, давайки храна на въображението. Определено архитектурната ми експертиза оказва влияние върху анализа пространство-обект. Възприемането на пространството, перспективите и слоевете му се превърна в пътуване за мен…“