Как виждам света на Алберт Айнщайн

Преводът от английски език на „Как виждам света” е на Димитър Николов. Корицата е на художника Дамян Дамянов

65 есета и писма на един от най-великите умове на всички времена – гениалния физик Алберт Айнщайн – са публикувани в сборника „Как виждам света”, който излиза за първи път на български език.

Текстовете в книгата са писани в различни периоди от живота на Айнщайн преди 1934 г. – когато физикът е бил на върха на научната си кариера, но все още не е бил популярен като мъдреца на атомната ера.

Основните теми, върху които откривателят на Общата теория на относителността пише, са религията и науката, човекът и богът, съдбата, войната и мирът, национализмът и хуманизмът и др.

Как виждам света

Алберт Айнщайн

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СТУДЕНТСКАТА СРЕЩА ПО РАЗОРЪЖАВАНЕТО

Предишните поколения са ни дарили с високо раз­вито научно и техническо познание, с най-цен­ния дар, който носи със себе си възможността да направим живота си толкова свободен и красив, колкото нито едно предишно поколение не е могло. Но този дар е придружаван и от опасности за нашето същест­вуване, които са по-големи от всичко, което ни е заплашвало досега.

Съдбата на цивилизованото човечество зависи по­вече от всякога от моралните сили, които то е способ­но да създаде. Така че задачата, пред която е изправе­на нашата епоха, определено не е по-лека от задачите, с които нашите предци са се справяли успешно.

Храната и другите стоки, от които светът се нуж­дае, могат да бъдат произведени с много по-малко часове труд отпреди. Но това доведе до задълбочава­не на проблема с разделението на труда и разпреде­лението на благата. Всички усещаме, че свободната игра на икономическите сили, нерегулираното нео­буздано преследване на богатство и власт от индиви­да вече не води автоматично към приемливо решение на тези проблеми. Производството, трудът и разпре­делението трябва да се организират според определен план, за да не се губи ценна продуктивна енергия и за да не изпадат цели дялове на обществото в бедност и диващина. Ако неограниченият sacro egoismo[i] води до пагубни последици в икономическия живот, той е също толкова лош водач и в сферата на международ­ните отношения. Развитието на механизирани методи на война ще доведе до това, че човешкият живот ще стане непоносим, ако хората скоро не открият начин да предотвратяват войните. Значимостта на тази тема може да бъде сравнена само с нивото на неадекват­ност на досегашните опити тя да се адресира.

Прави се опит да се намали опасността, като се на­лагат ограничения на въоръжаването и рестриктивни закони за водене на война. Но войната не е като игри­те, които се играят в клубовете, където играчите чест­но спазват правилата. Когато животът и смъртта са поставени на карта, правилата и задълженията спират да бъдат задължителни. Само абсолютното отричане на всяка война може да доведе до успех. Създаването на международен съд не е достатъчно. Трябва да има договори, които гарантират, че решенията на този съд ще бъдат спазвани от всички нации едновременно.

Без тази гаранция те никога няма да имат смелостта да се разоръжат.

Представете си например, че американското, ан­глийското, германското и френското правителство настояват японското да спре веднага своите военни операции в Китай, под заплаха от пълен икономиче­ски бойкот. Смятате ли, че японското правителство ще бъде готово да поеме отговорността да вкара стра­ната си в такова опасно приключение. Тогава защо не се направи именно това? Защо трябва всеки човек и всяка нация да треперят за съществуването си? Защо­то всеки търси собственото си проклето краткосроч­но предимство и отказва да го подчини на проспери­тета и благоденствието на общността.

Затова започнах с твърдението, че човечеството повече от всякога зависи от моралните си сили днес. Пътят към щастливата държава минава през отхвър­лянето и самоограничаването във всичко.

Откъде би могла да дойдете силата за този процес? Само от тези, които са имали шанса в ранните си го­дини да укрепят своя разум и да разширят светогледа си чрез учение. Така че ние, от старото поколение, разчитаме на вас и се надяваме, че ще се борите с ця­лата си мощ да постигнете това, което ни беше отка­зано.

[i] От итал. – „свещен егоизъм“. Това е философска и теоло­гическа концепция, която придобива популярност през XIX и XX в. с възхода на индивидуализма и либерализма. Тя отразява прехвърлянето на отговорността за моралните ценности, опре­делянето на религиозната догма и интерпретирането на рели­гията от църквата към индивида, който сам поема властта над собствените си ценности и възприятия. Алберт Айнщайн обаче натоварва термина с малко по-общо значение, като го пренася от теологията към политиката и икономиката. – Бел. прев.  

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук