Наметни се с едно одеяло, за да ти разкажа историята отначало…

Много гръцки народни приказки започват така. Те разказват за царства с богати царе и царици, за бедняци в рибарски колиби, за страшни змейове, омагьосани принцове и красиви принцеси, приключения, геройства, лукавство и измама, правда и справедливост.

А благодарение на Изд. „Труд” можем да им се радваме в прекрасно издание, част от поредица „Златни детски книги”.

В него от огромното богатство на гръцкия фолклор са представени в осъвременен вариант деветдесет и девет плюс една гръцки народни приказки.

Сред приказките са „Дъщерята на Морето”, „Изгубената принцеса”, „Гларусът, рибите и ракът”, „Бащината заръка”, „Жасминовият храст, маслиновото и ябълковото дърво”, „Старецът, който правел чудеса”, „Правдата и неправдата”, „Момъкът от халва” и много други. С тях ще се запознаете с живота на гръцкия народ, с неговата философия, мъдрост и чувство за хумор.

Книгите са преразказани и илюстрирани от Мирослава Скарлату, която от дълги години живее в Гърция, занимава се с икономика, но търси и чете на трите си деца нови и нови гръцки приказки.

Момчето и неговият късмет

Гръцки народни приказки (Изд. „Труд“)

Живял някога един беден старец. Той бил вдовец и имал само един син. Расло, порасло момчето и все негодувало, че баща му е беден. Един ден му казало:

– Татко, тръгвам по белия свят да си търся късмета.

Съгласил се баща му, благословил го и синът заминал.

Вървял, вървял и стигнал до една дълбока река, на която имало мост. На речния бряг лежала голяма риба. Тя имала огромна гърбица, която й пречела да мине под моста. Като видяла момчето, рибата го попитала накъде се е запътило.

– Тръгнал съм да си търся късмета – отвърнало то.
– Ще попиташ ли и за мен? Виж каква гърбица имам и не мога да мина под моста – помолила го рибата.

Момчето й обещало и продължило. Вървяло, вървяло и срещнало един лозар, който го попитал накъде се е запътило.

– Тръгнал съм да си търся късмета – отвърнало то.
– Ще попиташ ли и за мен? Виж как вехне лозето ми и не ражда – помолил го лозарят.

Съгласило се момчето и продължило. Вървяло, вървяло и влязло в една гора. Там срещнало един принц, който бил тръгнал на лов. Той изглеждал много странно, защото приличал на жена. Ловецът спрял момчето и го попитал закъде се е запътило.

– Тръгнал съм да си търся късмета – отвърнало то.
– Ще попиташ ли и за мен защо не мога да се оженя? – помолил го ловецът.

Съгласило се момчето и продължило. Вървяло, вървяло и най-накрая намерило късмета си. Казало му защо е дошло и след това го попитало за рибата, лозаря и за ловеца. Късметът му казал:

– Ще удариш гърбицата на рибата с един нож и тя ще падне. На ловеца ще кажеш, че е жена. Трябва да се облича като жена и да си търси съпруг. На лозаря ще кажеш, че в лозето е заровено голямо имане. Трябва да го прекопае и да го намери. Тогава лозето пак ще ражда.

Най-накрая късметът дал на момчето три косъма и му казал да даде по един на рибата, лозаря и ловеца. Вътре в тези косми бил и неговият късмет. Взело момчето космите и си тръгнало.

По пътя пак срещнало ловеца и му казало, че е жена – принцеса, и че трябва да се облича в женски дрехи, ако иска да си намери мъж. Тогава принцесата попитала:

– Съгласен ли си да се оженим и да царуваш с мен?

Момчето отказало и продължило.

Стигнало до лозаря и му казало, че за да тръгнат лозите, трябва да прекопае дълбоко лозето и да извади имането, което е заровено в него. Лозарят се зарадвал и му предложил заедно да прекопаят лозето и да си разделят имането. Но момчето отказало и продължило.

Най-накрая стигнало до реката, където лежала гърбавата риба. Момчето взело един нож, замахнало и отрязало гърбицата й. Рибата подскочила, гмурнала се във водата и му казала:

– Почакай тук, ще ти донеса злато от дълбините на тази река, за да ти се отблагодаря.

Но момчето отказало и си тръгнало.

Прибрало се в родната къща и разказало на баща си за перипетиите си. Разказало му, че късметът му дал три косъма, но нито един не бил за него, затова той нищо не получил и пак си останал беден.

Решило пак да потърси късмета си. Намерило го и го попитало защо нищо не му е дал, а късметът отвърнал:

– Дадох ти три късмета, но ти отхвърли и трите. Принцесата те попита дали искаш да се ожениш за нея и да царуваш. Ти прие ли?
– Не – отвърнало момчето.
– Лозарят ти предложи да прекопаете заедно лозето и да си разделите богатството. Ти прие ли?
– Не – отвърнало момчето.
– Рибата поиска да ти се отблагодари и да ти донесе злато от дълбините на реката. Ти прие ли?
– Не – отвърнало момчето.
– Ти сам се отказа от късмета си и затова сега завинаги ще останеш беден – казал късметът му и изчезнал.

Момчето се върнало при баща си и много съжалявало за това, което сторило.