„Невидимите градове“ (Изд. „Колибри“) на Итало Калвино е един необикновен разказ за градовете и пътуванията, пресъздаден през очите на пътешественика и откривател Марко Поло.

Историята се фокусира не просто върху впечатленията на венецианеца от 55 мистични града, а върху вътрешните му усещания, мисли и чувства, предизвикани от попадането на всяко следващо ново място.

Така, чрез своите истории, Поло ни запознава не просто със съществуването на тези непознати места, а им дава емоции, живот, дух, образ и памет.

---

Книгите на Итало Калвино може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Сюжетът

Творбата, написана през 1972 г, има сложна и същевременно хитроумна структура.

В 55 глави, разпределени в 9 отделни части, чрез въображаем диалог между Кублай хан и неговия посланик Марко Поло, Итало Калвино ни поднася „любовна поема за градовете“ и проникновен размисъл върху езика, утопията и нашия модерен свят.

Петдесет и пет града, разказани на Великия хан от Марко Поло в близко до оригиналното „Описание на света“ повествование. Нещо повече – тъй като пътешественикът не говори нито един източен език, първоначално той предава впечатленията си с жестове, подскоци, викове на учудване и ужас.

Като помощни средства пък му служат предмети, които той вади от дисагите си, като например щраусови пера, които разполага пред себе си като шахматни фигури. Това със сигурност прави разказа по-разчупен, непредвидим и отворен за въображението на читателя. Градовете са представени в различни категории – градовете и мъртвите, леките градове, градовете и небето, градовете и името.

Впечатленията

Първото нещо, което ме впечатли в произведението на Калвино, е, че дори и да имаш някакви очаквания, със сигурност ще останеш изненадан – и от самата история, и от начина й на разказване.

Описанията на градовете са кратки и на места се редуват с разговорите между Марко Поло и Кублай хан. Интересното е, че въпреки скромната си дължина, текстовете ме оставиха с впечатлението, че дават много и подробни детайли за непознатите места, а основни елементи са сградите, улиците и стените им. Хората са оставени на втори план, те просто имат привилегията да живеят в обятията им, но човешкият живот е прекалено мимолетен пред вековното стоичество на градовете.

Огромното струпване на информация за 55 града прави невъзможно запомнянето на конкретика за отделните места. А и не е нужно, тъй като това със сигурност не е туристически гид. Това, което се запомня, са чувствата и впечатленията, разказани от главния герой.

Най-много ме впечатлиха разсъжденията на пътешественика за човешкото възприятие, за начина ни на изследване и откриване на нови неща. Така думи, изречени във връзка с напълно непознати за мен места и в едно далечно време, някак изненадващо съвпаднаха с мои усещания, от мои пътувания сега.

Защото структурата на опознаване и пътешествие в „скелета“ си е една и съща, само украсата и пълнежът са различни. А „Невидимите градове“ е безспорно доказателство за едно – изследването на нови места, пътуване и стремежът към открития са в кръвта и съзнанието ни и са съвсем естествено и необходимо състояние за човешкия род.

Избрани цитати от Невидимите градове

Чуждите места са негативният ни образ. Пътникът разпознава малкото, което е негово, откривайки многото, което не е имал и не ще има.

• Аз говоря ли говоря, но който ме слуша, запомня само думите, които очаква. Едно е описанието на света, на което ти даваш благосклонно ухо, друго – описанието, което ще обиколи насъбралите се носачи и гондолиери край дома ми в деня на моето завръщане, и трето – онова, което бих продиктувал на старини или ако попадна в плен на генуезки пирати и ме поставят в една и съща килия с писач на приключенски романи. Не гласът води разказа, а ухото.
• Ирена е името но град, видян отдалеч, доближи ли го човек, той се променя. Един е градът за оня, който минава, без да влезе в него; друг е за този, който е в негов плен и не може да излезе. Един е градът, в който пристигаме за първи път, друг – градът, който напускаме, за да  не се върнем повече в него. Всеки един от тях заслужава различно име. Може би вече съм говорил за Ирена под други имена, а може би винаги съм говорил само за Ирена.
• Ако не познава още града, който го очаква по пътя, човек се пита как ли ще изглеждат царският палат, казармата, театърът, пазарът. Във всеки град на империята всяка сграда е различна и разположена по различен начин, но едва-що чужденецът стига до непознатия град и хвърля поглед сред гората от пагоди, капандури и плевници, следвайки криволиците на каналите, зеленчуковите градини и бунищата, веднага различава кои са дворците на принцовете, кои са храмовете на великите жреци, коя е сградата на странноприемницата, на затвора, кой е кварталът с публичните домове. Така – казват някои – се потвърждава хипотезата, че всеки човек носи в ума се един град, съставен само от разлики, един град без фигури и форма, а конкретните градове – запълват представата за необикновените градове.

Откъс от “Невидимите градове” на Итало Калвино

Малко за автора

Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия.

Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад.

Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе.

През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии.

Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo.

През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.