Емигрантски рай (плакат)

И този сезон Театър “София” зарадва публиката с премиерата на една много емоционална и добре подготвена постановка.

В „Емигрантски рай“ обаче има нещо повече от просто добър театър.

Авторът Димитър Динев е българин, което прави тематиката много близка до нашата, балканската душа.

Самият Динев, който вече няколко десетилетия живее в Австрия, споделя, че

душата е „деликатно нещо“.

Въпреки това, смятам, че той е успял да улови и най-тънките й струни, за да ни разкаже една история за много страст, но и много болка, предадена чрез куп абсурдни ситуации и две-три щипки черен хумор.

Сюжетът

„Емигрантски рай“ изследва поведението на няколко гастарбайтера след трагичната смърт на 41-годишния им приятел по време на работа на строителен обект в Австрия.

Историята, вдъхновила Динев, всъщност е истински случай. Което може би се усеща и от самата пиеса и чувствата и емоциите, с които буквално дави зрителите. Те са толкова автентични, че няма как да не се почувстваш част от опелото (макар че ми е трудно да използвам точно тази дума в случая).

Авторът ни разкрива как се чувства човек, когато е стъписан, объркан и не знае как да продължи напред, след като една трагична случка е разтърсила всяка клетка от тялото му. И, да, вярно е, че силните емоции имат способността да отключват и най-скритите ъгълчета в човешката душа и да събудят стихиите в нея.

Именно в такъв момент нашите герои решават да удавят мъката в пиянство (съвсем типично за региона, нали?). И постепенно, стъпка по стъпка, чрез много разсъждения върху мъките и тайнствата на света, те спират да оплакват смъртта и започват да празнуват живота.

Моменти от Емигрантски рай. Фотограф: Гергана Дамянова

Впечатленията

Трябва да призная, че постановката определено надмина очакванията ми! Няма да крия, че съм малко скептична, когато сюжетът на пиеса или филм се върти около балканския манталитет. Просто защото по тези земи според мен сме малко пренаситени по отношение на шеги с балканското и не малко „произведения“ по темата се ограничават до компилацията на цветисти псувни на едно място.

Но Балканите са много повече от цветист език (да, и това, разбира се) и „Емигрантски рай“ го показва! Постановката е един истински психологически портрет на балканеца – със суеверията, разбиранията, желанията и мечтите му.

Виждаме лицето и на българина, и на сърбина, и на румънеца, чуваме ритмите от родните му земи (оркестърът е страхотен!), улавяме спомените и усещаме болката му. За мен лично постановката беше и едно напомняне – че животът е кратък, че не трябва да спираме да търсим смисъла му, че не трябва да спираме да живеем за мига, че не трябва да пропускаме щастието си и не трябва да се отказваме от битките си. Защото смъртта може да се крие зад ъгъла и тогава (но само тогава) няма връщане назад.

* * *

geriКолонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (17%)
  • вдъхновяваща (17%)
  • любопитна (50%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (17%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук