Тринадесетгодишният Хабо винаги е бил различен – светли очи, жълта коса и бяла кожа. Не хубавата кафява кожа, която имат останалите от семейството му, нито пък бялата кожа на туристите. Хабо е странен и самотен. Баща му, неспособен да го приеме, изоставя семейството, а майка му едва го поглежда… Неочаквано Хабо вече има нова дума, с която да се назове: … Продължете с четенето на Откъс от „Златното момче“ на Тара Съливан