Шеф Тамта Калваши

Шеф Тамта Калваши е от 4 години в България. Тя води курсове за готвачи-аматьори, които искат да научат нещо повече за френската кухня, а от януари 2018-а има и гурме сладкарничка в София, в която с много любов прави изящни френски сладкиши за своите клиенти.

Марката й My French Gourmandises вече е позната на франкофоните и любителите на готвенето, а витрината на сладкарницата непрекъснато предлага нови попълнения, които Тами подготвя ръчно на място.

В специално интервю за Jasmin.bg тя разказа за пътя от родната Грузия до престижното парижко кулинарно училище Ferrand. Разбира се, ще разберем и защо се мести у нас, както и какви са впечатленията й от България.

Тами, вече от 4 години си в България и освен кулинарното училище за френска кухня, имаш и своя сладкарница, в която непрекъснато обновяваш предложенията. Но нека накратко се върнем малко назад и да споделиш как пътят те доведе тук?

Шеф Тамта Калваши

Шеф Тамта Калваши

Аз имам грузински корeни и френска душа. Родена съм в Грузия, но половината си живот, съм живяла във Франция, която е моят втори дом.

Не винаги съм била шеф-готвач. Завърших Факултета по Международна търговия и работих като главен мениджър за експорт във висшата мода в Париж.

Но страстта ми винаги е била кулинарията.

Когато се омъжих, реших да прекратя кариерата си в модата и бизнеса и да се посветя на своята страст.

Така че, завърших една от най-известните школи за гастрономия в света – Ferrandi в Париж (която иначе се нарича “Харвард по гастрономия”).

Там усвоих знанията за професионален готвач и сладкар. След това, за да повиша знанията си в готвенето, отидох да работя в три различни Michelin Star ресторанта.

После последвах съпруга си в чужбина, както всички влюбени жени. Отидохме в Сърбия и там отворих едно готварско училище за аматьори.

След Сърбия, съдбата ни доведе в България и сме много щастливи.

Винаги ми е било интересно как хората в твоята професия намират вдъхновение (и сили) след дългия работен ден да се приберат у дома и да сготвят нещо апетитно за себе си и семейството си. Ти ли готвиш у дома или си имаш помощници?

Според мен, когато в душата носиш голяма любов към хората и към работата, с която се занимаваш, лесно намираш време и сили. Всичко сама правя, без помощ, защото вярвам, че никой не може да донесе повече любов и внимание на децата ми и съпруга ми от мен.

А ястия, приготвени без любов, нямат вкус.

На курсовете си споделяла, че за теб е важно да вмъкнеш в рецептите и нещо от местната кухня. Определяш се като грузинка с френска душа, а преди да дойдеш в България, си живяла и в съседна Сърбия. На фона на този букет от култури, кои са храните, които предпочиташ за домашната си кухня?

Вкъщи най-често правя френска и грузинска кухня. В Сърбия много ми харесаха сармите и ги правя по мой начин от време на време. В България имам още много неща да се науча, но не мога да не приготвя баница (задължително с масло) поне 1 път в месеца.

За много хора готвенето е просто досадно ежедневно задължение, но за готвачите и видимо от витрината на сладкарничката ти – и за теб – е изкуство. Какво те вдъхнови да поемеш професионално по този път?

Безкрайната любов към моята професия и удоволствието да правя хората щастливи. Аз съм човек, който обича да се раздава и да споделя. Да споделям страстта и любовта към френска кухня и сладкарство ми се стори като супер работа.

Силно вярвам, че за да бъде човек щастлив, трябва между другото да върши работата, която обича и към която е пристрастен. Аз не искам да работя без мотивация. Започвам работа само със щастие и радост, защото правя това, което ми харесва и заспивам с усмивка на края на деня.

А какво те вдъхновява извън кухнята?

Вдъхновение има навсякъде. Аз го намирам в музиката, в модата, в рисунките, които моите деца ми рисуват, в природата, в хората, които срещам, самите продукти ме вдъхновяват. Един щастлив и отворен човек винаги намира вдъхновение. И процесът, когато измислям нови десерти, е толкова вълнуващ и приятен, че понякога не мога да заспя от емоции.

Според теб кое е най-важното качество, което трябва да притежава човек, захванал се с кулинарията?

Уважение към хората, за които готви, към продуктите, които използва, към страната, в която живее и уважение към себе си да готви чисто, качествено и съвестно. И, разбира се, огромно сърце и любов.

Освен перфектен френски, си учила и японски. Прави впечатление, че говориш и много добре български, макар че чужденците го определят като труден език. Какво най-много те затрудни при изучаването му?

Да, говоря 7 езика. Според мен, когато живееш в дадена страна, трябва да уважаваш хората и страната, която ти отворя вратата си. Това правя във всяка една държава, в която се местя да живея.
За да науча езика, трябва да разбера граматиката и структурата му. Само устно – като децата – не мога да уча.

За съжаление, в България, нямах възможността да уча езика с учител. Още ми е трудно да разбирам някои неща на български, като например свършен и несвършен вид и, разбира се, правописа.

Пътувала си много, но, сигурна съм, има някое местенце, което все още ти е мечта да посетиш. Кое е то?

Да, пътувала съм в различни страни и континенти и това е огромно богатство. Много обичам да пътувам и да откривам нови страни, култури, истории, хора, храна, продукти. Всяко едно пътуване научава и обогатява човека. Мечтата ми е да пътувам до Южна Америка.

Освен с вкусни изкушения, посрещаш гостите си и с много позитивно настроение и усмивки. Каква е рецептата за това?

Всички имат нужда от позитивно и хубаво настроение. Обичам да е приятно на всички, да им създам приятни спомени и да изкарат прекрасно времето, в което са с мен, в моето училище или в моята сладкарница.

Никой не е виновен за лошото ти настроение и твоите проблеми. Когато човек излиза от вкъщи, трябва да остави там своите проблеми и да се усмихва.

Усмивката поражда усмивка.

Силно вярвам, че усмивката и позитивното настроение носят комуникативност и се предават от уста на уста.

Група курсисти при шеф Тамта Калваши

И не на последно място, един от „вечните въпроси“ – кои са по-добри готвачи – мъжете или жените?

Мъжете имат физическа сила и морална кондиция. В кухнята е като в армията. А в армията мъжете са по-силни. Но жените сме по-силни във въображението.

Да кажем така: мъжете са по-добри готвачи, а жените – по-добри сладкари!!!

* * *

geriКолонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

Още едно “вкусно” интервю:

Ванилка: Здравословна е всяка храна, която се прави с натурални и качествени продукти, с любов и внимание

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук