Преди време е била отличена като „актриса, която прави музика с тялото си“. Наред с движението и образа обаче, текстът заема огромно място в работата ѝ. Била е една различна Маргарита (в „Майстора и Маргарита“ на Теди Москов), участвала е в първите буто представления у нас, пленявала е българската публика (с „Археология на сънуването“ на Галин … Продължете с четенето на Юлиана Сайска: „Работя с чувства – на другите и моите. Аз съм инструментът“