илюстративна снимка към "По пътищата…" от Антонио Мачадо

снимка: Jeremy Bishop

По пътищата…

Антонио Мачадо

По пътищата свечерени
аз замечтан се скитам. Горе
на хълмовете позлатени
бдят дъбовете тъмнокори.

Де води този път невесел?
Вървя по витата пътека
и друмник морен, пея песен.
Припада вечерта полека.

„На обич шипа търпеливо
аз носех във сърцето клето;
един ден го изтръгнах диво:
сега не чувствувам сърцето.“

Притихва в миг полето ширно
и се замисля в тишината.
Прозвънва вятърът немирно
в тополите покрай реката.

Над мен все повече тъмнее;
и пътят, който се изскубва
от мрака и едва белее,
залутва се и се загубва.

И пари мойта жал гореща:
„Шип позлатен, кажи спокоен,
кой би могъл да те усеща
забоден във сърцето свое?“

Автор: Антонио Мачадо, Yo voy soñando caminos (Обществено достояние)
Превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев, 1978 (Пълни авторски права)

Корица и илюстрации от испанското издание, художник: Jordi Vives/ LABOR, 1988

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

И още ...

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.