„В сянката на спиралата” (Изд. „Хелиопол”), дебютният роман на българката Даниел Васи, е едно магическо пътешествие, в което се пресичат пътищата на няколко герои от различни части на света, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Изключително заинтригуващ е начинът, по който авторката разказва историята – парче по парче, което дразни любопитството и кара читателят да иска веднага да прочете и следващата страница.

Романът поставя въпроси като: Защо сме такива, каквито сме? Защо се въртим в омагьосания кръг на ежедневието и то ли ни определя? Спирала ли е животът ни или всичко зависи от нас? Едновременно с това е история за приятелството, любовта и себеотдаването, в която персонажите оживяват.

Главните герои са трима непознати – ясновидецът Хуан, ослепялата бивша стриптизьорка Алекс и уж най-обикновената Кристин. След съдбоносна среща те се отправят в пътуване край свещените езера в Тибет и Рила. Там читателят открива четвъртия персонаж – Водата.

Това, което най-много ме грабна в книгата, е нейната непредсказуемост. Честно казано, до последно не успях да направя предположение какво точно ще се случи накрая. Именно свръхестественият елемент прави историята отворена и всеки завършек би бил възможен.

На второ място – действието се развива в няколко различни държави, а описанията са толкова живи, че имах чувството, че съм заедно с героите. Минахме по улиците на Барселона, опознахме нощния живот на Рим и се сгушихме на топло в традиционна българска механа в китния Созопол. Признавам си, тук съм малко пристрастна, защото Старият град на Созопол е много любимо за мен място и съм благодарна, че си припомних атмосферата на морския ни град.

Препоръчвам книгата, защото е много добър български романи. Пътешественически, затрогващ, интригуващ и някак – наш си.

Избрани цитати

• С всяка измината крачка към светлината в тялото му умираше по един звук.  Първо изчезна звукът на страха, последва го звукът на болката и накрая изчезна и безпокойстото. Остана единствено тишината. Всяка частица в тялото му прегърна спокойствието. В душата му не останаха нито въпроси без отговор, нито борби и желания.

Каквото и да правеше, продължаваше да помни момичето, което не се страхуваше от нищо и от никого. Онова момиче, което беше готово да се съблече на нечия тераса, да съблазни всяко момче, което пожелае, и после да се тръгне, така все едно нищо не се е случило.

• Колите пъплеха една след друга, огласяни от клаксоните на гневните шофьори. Единствено скутерите успяваха да се промушат в пролуките, оставени от колите. Когато погледът на къдрокосото момиче се премести към постройките, край които минаваха, с изненада установи, че момчетата със скутерите бяха изключително ловки и в грабването на чужди чанти от разсеяни минувачи. Всичко около нея бръмчеше и жужеше в забързания ритъм на Рим. Катедралите по пътя й бяха повече от пръстите на ръцете й. Не съществуваше друг такъв град, в който да има толкова много места, където грехът може да потърси изкупление.
• Когато не можеш да откриеш решение, се остави на съдбата. Тя сама ще те отведе до пътеката, по която трябва да поемеш. Виж природата, тя не бърза за никъде, не спори с никого, не се движи по план и не гони графици. Учи се от нея!

Вместо визитка

Усмихнатата Даниела Пенева, която се крие зад псевдонима Даниел Васи, се съгласи да даде блиц интервю за Jasmin.bg,  за да може да научим повече за нея от първа ръка. Тя работи във финансовата сфера, обича да пътува, има спокойно и жизнерадостно излъчване и още от студенстките си години знае, че един ден ще напише книга.

Работите в сферата на финансите – как човек, който се занимава с числа, намира вдъхновение да се занимава с писане? 

Винаги съм обичала литературата. Може би затова  и първото ми образование е българска филология. Вдъхновението е нещо, което те застига и не ти дава покой.

В дебютния Ви роман „В сянката на спиралата“ има герои, които се занимават с ясновидство. Вие бихте ли искала да имате подобна дарба?

Достатъчно ми е да зная, че имам силна интуиция и тя да работи добре.

Вие как бягате от спиралата на ежедневието? 

Опитвам се да мисля и да действам по-различен начин. Често си задавам въпроса – може ли да направя това по-друг начин?

Книгата Ви „разхожда“ читателите до Испания, Италия и Тибет. Коя от трите страни ви изненада най-много и с какво? 

Не подхождам с очаквания, където и да отивам. Дори съм от хората, които не правят проучвания за местата, които трябва да посетят. Защото какъвто и план да си направя, винаги си променям програмата спрямо обстановката и вътрешното си усещане.

Вярвате ли, че бъдещето ни е предопределено и може ли да го променим? 

Вярвам, че всеки от нас има път, по който може да върви. Но едновременно с това и смятам, че нищо не е окончателно решено и зависи от всеки от нас дали ще реализира потенциала си.

В кой момент си казахте: „Ще напиша книга“? 

От както се помня искам да напиша роман. В студентските  години често се шегувах, че събирам материал за роман и някой ден ще го напиша.

Всички минаваме през различни периоди в живота и се изправяме пред различни предизвикателства. Споделете с читателите житейски урок, който сте научила Вие?  

Най-важният урок за мен е винаги да следвам интуицията си и да реализирам мечтите си.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.