Дали бих се притеснила по-малко, ако се озова насред някое тайно общество в Хаити и присъствам на водуниска церемония, след като затворих и последната страница на Змията и Дъгата? В никакъв случай. Но безкрайно уважавам и дори се възхищавам на една култура и религия, които за първи път видях в тяхната логична цялост, историческа последователност … Продължете с четенето на Змията и Дъгата: където зомбитата оживяват не само насред документално свидетелство, а и като добра литература (ревю)