„Животът ми като Тиквичка” е вълнуващ разказ – колкото смешен, толкова покъртителен, за нелеката съдба на децата в едно „добре развито общество”, който завършва с (не)очаквано щастлив край. Приключението на Икар, деветгодишно момче с прякор Тиквичка, започва доста тъжно, но за всичко е виновно небето, от което валят само нещастия. След като по случайност застрелва … Продължете с четенето на Откъс от „Животът ми като Тиквичка“ на Жил Парис