Туп, туп, туп. Още с първите страници Фредрик Бакман внася тревожна атмосфера в „Бьорнстад“. Едно от майсторствата на новия му роман е, че успява да го поддържа. Друго – че създава множество, логично построени образи, без повествованието да загуби от тази (удивителна и толкова непривична за него) шизофреничност. Дори и малко да ви липсва един … Продължете с четенето на Бьорнстад – изпод перото на един по-суров и шизофренично добър в изграждането на множество образи Бакман (ревю и избрани цитати)