Ярките личности привличат, нали? Същото се случва и с яркото изкуство. Пък било то и дело на противоречиви личности. Сред тях бърза да се нареди млада полякиня, вече изградила име в артистичните среди с характерния си почерк и… език (и нямаме предвид само визуалния).

Ето какво казва Ada Buchholc за себе си и творбите си:

„Аз съм илюстратор и графичен дизайнер. Понастоящем се намира в Познан, Полша, но вечно търся нови вълнуващи приключения по света.

Родена съм в края на 80-те, почти на полското крайбрежие, но не мога да плувам. Всъщност дори не мога да бягам, нито да карам кола. Затова не бих могла да се измъкна (например от психар), освен ако нямам колело. Прекарах интровертното си детство в много малък град, скитах се по картофените полета и рисувах в ъглите. Бях влюбен във Фреди Меркюри, но после той умря.

Години по-късно завършвах Университета за изящни изкуства в Познан (Полша), с магистърска степен по графичен дизайн. От моя официален дебют в света на илюстрацията през 2009 г. работя за широк кръг от клиенти, включително в пресата, рекламата, музиката и модната индустрия.

Вдъхновявам се от десетилетията на 20-те, 90-те, от филмите на Ед Ууд и от безкрайната Weltshmerz*. Не говоря много, освен ако не се ядосам, а тогава псувам като моряк. По илюстрациите ми едва ли бихте отгатнали, че се обличам в черно…“

Илюстрациите на Ada Buchholc – вдъхновени от „безкрайната мирова скръб“

* Мирова скръб (на немски: Weltschmerz) е понятие, въведено от немския писател Жан Паул в незавършения му роман „Зелина или за безсмъртието на душата“ (1823 г.). Обозначава чувството на горест и болезнена меланхолия, която човек изпитва поради собственото си несъвършенство, схващано като част от несъвършенството на света. 

„Мировата скръб“ е широко разпространено понятие в творчеството на поети и писатели от края на XVIII и първата третина на XIX век – Джордж Байрон, Джакомо Леопарди, Франсоа Рене дьо Шатобриан, Алфред дьо Мюсе.

Източник и илюстрации: Ada Buchholc | Behance | Instagram