Герда Вегенер

Герда Вегенер

Дори да не сте гледали “Момичето от Дания”, едва ли сте пропуснали фурора, който филма предизвика. Освен на блестящата игра на Еди Редмейн и Алисия Викандер, той се дължи и на забележителната, действителна история, по която е създаден.

Животът на художника Ейнар Вегенер, преживял една от първите документирани операции за смяна на пола – през далечната 1930 г., е забележителен.

Но също толкова забележителни са животът и творчеството на неговата съпруга и една от най-скандалните художнички на своето време – Герда Вегенер.

Или тази, която вдъхновява и в действителност създава Лили Елбе – момичето от Дания.

И докато изследователите спорят доколко филмът отговаря на необикновения живот на артистичната двойка, ние обръщаме очи към творчеството на Герда.

Талантлива и напредничава за времето си, тя е сред първите художнички, които разбиват стереотипите за жените.

“Харесва ми да мисля за нея като Лейди Гага през 1920 година”,

казва изкуствоведът Андеа Риг Карберг, куратор на изложба на Герда Вегенер в Копенхаген, появила се успоредно с филма. “Тя е пионер, променила коренно начина, по който жените са изобразявани в изкуството.”

Но освен възхищение, особено приживе, художничката е будела и отвращение у кураторите. Някога, нито един галерист в Копенхаген не искал да излага творбите й. Жена да рисува жени по този начин им изглеждало неправилно и нечисто.

В историята на изкуството красивите жени обикновено са рисувани от мъже, изобразени през мъжкия поглед. Герда променя това.

Тя създава силни, съблазнителни жени – по-скоро съзнателни индивиди, отколкото обекти.”,

твърди още кураторката Риг Карберг.

Когато се премества, заедно със съпруга си, в по-широко скроения Париж, Герда започва работа като илюстратор към френския Vogue, престижното списание La Vie Parasienne и други издания.

Еротичните й рисунки се радват на огромна популярност: жени с кринолини и перуки, които мастурбират; двойки жени, изпитвайки наслада от любовната си игра; илюстрации към мемоарите на Казанова…

Еротичните картини на Герда Вегенер

Животът на Герда Вегенер и Ейнар Вегенер/Лили Елбе

Герда Готлиб е родена в крайбрежния град Грена през 1886 г., в крайно консервативното семейство на викарий.

Тя успява да убеди семейството си да замине в новооткрития женски колеж на Академията по изкуства в Копенхаген, където – едва 19-годишна, среща и се омъжва за вече известния художник на пейзажи  Ейнар Венегер.

Двамата са особена двойка – тя весела, откровена, смела в изкуството си, той – затворен, вглъбен, крехък и дори… женствен на вид.

Един ден Герда моли Ейнар да й позира с рокля вместо неин модел – танцьорка, която все не успява да прекара достатъчно време в студиото, та да може художничката да довърши картината си. По време на позирането го нарича Лили.

Портрет на Лили, рисуван от Герда Вегенер

Портрет на Лили, рисуван от Герда около 1928 г./ Arken Museum of Modern Art

Измислената като на шега Лили обаче отказва да си тръгне – както от мислите на Ейнар, така и от картините на Герда.

В Копенхаген, а по-късно и в Париж, художничката рисува десетки чувствени картини на Лили Елбе, в стил ар деко и ар нуво.

Все по-смели в експериментите си, Ейнар започва да се появява на обществени места, облечен като Лили и дори често е ухажван от мъже.

Герда пък става все по-дръзка в картините си, до степен никой галерист в Дания да не смее да ги излага.

Истината не остава скрита за дълго, а когато скандалът избухва и артистичната двойка бива отритната от семейство и общество, съпрузите се местят в Париж.

Там Ейнар престава да рисува, като напълно се отдава на новооткритото щастие да бъде жена.

Герда, напротив – превръща се в пионер в изобразяването на женски образи и предпочитан илюстратор от няколко престижни издания.

Кулминацията на успеха й е на Световното изложение в Париж през 1925 г., където излага своя картина и печели два златни и един бронзов медал.

Eйнар Вегенер като Лили Елбе през 1926 г./ Arken Museum of Modern Art

Междувременно Ейнар, вече Лили, се решава на рискова и все още експериментална процедура за смяна на пола. Герда рисува и продава колкото може картини, за да финансира операциите му.

Ейнар преживява цели четири операции (а не две, както е в “Момичето от Дания”). За последната настоява сам – въпреки силните опасения за живота му, с желанието да има всички репродуктивни органи, които биха го превърнали в майка. Успява да живее като Лили Елбе 18 месеца.

Последната процедура довежда до смъртта на Ейнар/Лили през 1931 г.

Герда е напълно съсипана емоционално (а и финансово). След време се опитва да започне нов живот с италиански офицер, който обаче пропилява и последната, неголяма част от спестяванията й.

Към края на десетилетието любимите творчески стилове на Герда ар деко и арт нуво вече са загубили своя блясък и картините й не се търсят. Художничката умира в самота и бедност през 1940 г. в Копенхаген и доскоро е почти забравена.

Филмът “Момичето от Дания” променя това. А от Музея на съвременното изкуство в Аркен се надяват да направят още много изложби, посветени на творчеството й.

Източници: Arken Museum of Modern Art / Cultura Colectiva

Още пионери в изобразителното изкуство:

Радикална в живота и картините си: Ванеса Бел – забравената сестра на Вирджиния Улф

Егон Шиле: “Да ограничаваш един артист е криминално престъпление. Това е като да убиеш новородено” (еротични рисунки и автопортрети)

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (17%)
  • вдъхновяваща (7%)
  • любопитна (27%)
  • забавна (7%)
  • гореща (7%)
  • щура (3%)
  • необикновена (23%)
  • плашеща (3%)
  • обезпокоителна (3%)
  • дразнеща (3%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.